-
Ricardo Martinez on the Behance Network
-
Три дъждовни дни (2)
… е също едва уловим цитат от тук:
Then I will no longer
Find myself in life as in a strange garment
Surprised at the earth
And the love of one woman
And the shamelessness of men
As today writing after three days of rain
Hearing the wren sing and the falling cease
And bowing not knowing to what
W. S. Merwin, “For the Anniversary of My Death” (1967) -
Три дъждовни дни
… е заглавие на пиеса, която бавно разплита лаконичния, привидно тривиален запис в един стар дневник:
“3-5 април, 1960. Три дъждовни дни.”
Три обикновени думи понякога могат да крият цяла алтернативна история на вселената.
П.П. Навън вали, трети ден. Но не, не е същото.
-
-
Намерено в бележника
Пловдив, 18 години по-късно
Както стана дума, вчера бях в Пловдив. Нямах никаква специална работа, понеделник беше почивен ден и в неделя спонтанно ме застигна тази мисъл. Не съм бил в Пловдив от кога… 1988? 1994? Всъщност никога не съм бил истински там.
Станах по тъмно в 5:30, за да хвана първия автобус за деня в 7, а денят започна отново с първото кафе в 9:30 срещу градската градина. Обичам!
Не знам дали имаш представа, колко хубав е станал Пловдив! Или пък винаги си е бил такъв? Няма от къде да знам. Стана ми малко тъжно за всичките тези години, в които съм пропуснал да идвам отвреме на време тук, просто така, за да си почине душата ми от София.
Ходих цял ден насам-натам, десет часа без специална посока, без да бързам за никъде, като изпаднал в нирвана турист и гледах, гледах, гледах… Гледах къщи, хора, улици, пейки, дървета, гледах картини, много(!) картини… гледах и си записвах, ето какво:
- зелено, зелено, зелено… повече от цвят!
- сенчести, прохладни улици, наистина пешеходни
- много магазинчета за антикварни книги… не толкова много читатели
- история на всяка крачка (под всяка крачка, също)
- симпатично улично куче с жълта ушна марка; спираме се, то ми се усмихва, и аз на него
- ваксаджия?!?
- дворът на Балабановата къща и безтегловното удоволствие да седиш в зелената сянка до чешмичката, да четеш и да чуваш гласовете от улицата приглушени, сякаш си под водата
- Златю Бояджиев!!! Скрит само няколко метра встрани от потока туристи. Уредничката на музея смутено ти взема 5 лева за билета и изчезва в стаичката си, а после ти обикаляш из пустите зали и не вярваш, че всичко това е само за теб, само за теб!, дори да е за час. Стигаш до някоя любима картина и просто сядаш на паркета насреща й да си поговорите… не ти пука, че някой ще види как избърсваш няколко сълзи - пък и няма кой. Излизаш, без да кажеш “довиждане”. Time machine.И още:
- В едно малко магазинче купих картичка за Туми и марка, а те ми услужиха с химикалка и обещаха да дадат картичката на пощаджийката. Не се безпокойте, ми казаха, днес и утре пощата не работи, но в сряда вече ще пътува за Австрия! Бяха мили възрастни хора с дъщеря в Испания и котка на прозореца. Поговорихме си на прага за чужбината и кризата, скайпа и пощенските картички. Неочаквани общи теми……
Какъв хубав град (особено в сравнение със София)! Жалко, че не беше с мен.
-
Лапидариум 6
Какво пазиш
Пазачо на гробища?
— Г. Г. -
Antonioni
Седях в празния салон, гледах “Отвъд облаците” и изведнъж ми светна, защо толкова харесвам Антониони. Не защото е философски дълбок, нито защото е Микеланджело.
Просто разказва с онзи ритъм, който ти оставя време за мислене. Подхвърля ти сцена, фраза, образ, намек… И продължава да снима - бавно, сякаш те изчаква, за да можеш да проследиш всички нишки, които съзнанието ти разклонява, да ги изучиш с полагащото им се внимание и да се върнеш за филма точно навреме. На моменти не съм сигурен дали следвам действието или собствените си мисли. Повече литература, отколкото кино.
П. П. Дали торентите знаят за “Червената пустиня”?
-
New York by Gehry →
As delirious, as only New York can be. As beautiful, as only Gehry can design it!
-
Would gladly exchange the rest of my life for this view! At my 50 I know it’s not that much to offer, but still…
-
Амнезия
Понякога откривам в бележника си неща, които прочитам за първи път. Какво ли ми се случва нощем, което не си спомням?
-
Лапидариум 3
Ще изчезна масово
им каза той
ще изчезна масово
им казакато динозаврите
— Г. Г.
-
Великденско
… защото царството небесно не ни е писано, нито ни е интересно. — Ралица (прекрасна!)
-
Sean Woolsey | Lighting: Slab City Lamp
-
В другия живот
Все по-често ходя из улиците и се улавям да мисля: не, това не е моят град, аз не съм от тук. Все по-често си казвам за някоя важна промяна: не, това остава за друг живот, този вече не си заслужава усилието. Все повече ме няма.
-
